Меню

Защото за кърменето са нужни двама

Историята на мама Габи и бебе Ради.

В началото беше вярата ... Не, всъщност бяха сънищата - още не бях забременяла, когато вече сънувах самия акт на кърмене - толкова реално се случваше всичко, а всъщност нямах идея за какво става въпрос ... Или може би съм имала ... Като се замисля, дори сега не бих могла да го сравня ...

Курсове, лекции, книги - на теория звучеше лесно, все едно като да се храниш с лъжица - в началото някой ти показва как да я държиш, а после сякаш си се родил с нея в ръка.

Естествено не минах и без чужди съвети - подготви си гърдите, стимулирай още докато си бременна, ти пък и като ще си секцио, сигурно и късно ще ти слезе кърмата ...
"И как няма да си купиш помпа!" - все пак с нея ще ставаме едно цяло плюс шишенца, контейнерчета, капачета, подплънки, стерилизатор...
До къде стигнах? ... Нека всъщност да се върна от началото - от вярата. Че ще успея и ще направя всичко възможно, за да бъде достатъчно дълго. Защото мисля, че благодарение на нея кърмя вече близо 7 месеца.
И не - не купих помпа, спечелих една от томбола, която е "ползвана" точно 3 пъти, колкото да установя, че имам психическа непоносимост към нея. За стимулация слагах дъщеричката ми по-често на гърда.
Да, кърмата слезе на 4-тия ден след операцията - когато вече си бях в къщи, на спокойствие, не в болничното легло с инжекциите, хапчетата и тръбичките и далеч от дразнещата "съквартирантка" - на никого не пожелавам такава!
Да, имах бучки, болки, зачервявания, които със съвет от точния човек, с помощ от човечето и добрите зелеви листа, минаваха. Надявам се и занапред да е така. И не държа да бъде до 2-рата или 3-тата годинка. Нека бъде до тогава, до когато ще бъде най-полезно за нея. Или както каза неонатолога в родилното - "Някак не ми се връзва в едната ръка да държи кебапче, а в другата - гърдата".
Дали съм привърженик на кърменето? Аз съм привърженик на естествения ход на нещата, така както природата ги е устроила. Надявам се, че успеха ми в кърменето някак компенсира липсата на естествено раждане при мен. И все пак вярвам, че и за това си има причина.
Дали заради добре познатия ни девиз, че "Кърмата е най-доброто", или заради своето лично усещане, че кърменето е най-естественият начин за задоволяване на всички бебешки нужди, аз знам, че то е най-доброто за нея. Така, както знам, че моята мисия е нейното щастие!
Още полезни статии за родители четете в нашия Блог


Коментари:


« назад